НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 10:00 ч.

1193

Това е чиста драматургична провокация. Това казва Димитър Стоянович. Сценаристът и режисьор на „Плът“ допълва, че всичко в този филм е емоционално и лично: „Това, до голяма степен, е и личен разказ за прощаването с живота. В „Плът“ Надежда Стоянова (Пламена Гетова) е известна преводачка от японски език, университетски преподавател в разцвета на силите и опита си, когато научава, че е тежко болна.

Виолета Караянева | 13 Март 2025, 12:47 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Това е чиста драматургична провокация. Аз самият вярвам в душата и възможното спасение на душата, но и филмът е за това – за спасението и за това как животът взима своето, и то е неминуемо, и към всичко.

Това казва Димитър Стоянович. Сценаристът и режисьор на „Плът“ допълва, че всичко в този филм е емоционално и лично: „Това, до голяма степен, е и личен разказ за прощаването с живота. То винаги е свързано с близки хора. Няма нужда да бъде измислено“.

В „Плът“ Надежда Стоянова (Пламена Гетова) е известна преводачка от японски език, университетски преподавател в разцвета на силите и опита си, когато научава, че е тежко болна. Тя разбира това, заедно с дъщеря си, 30-годишната Евгения (Весела Бабинова), водеща в най-гледания телевизионен канал. Двете жени вярват, че болестта ще бъде излекувана и животът им няма да се промени драстично. Евгения продължава рутинната си работа в телевизията,  Надежда започва превода на считания за непреводим японски роман от нобеловия лауреат Юкио Кобаяши, който се нарича „Плът“. Но човешката плът има да каже своята последна дума...

По думите на Стоянович това е филм за начина, по който човек се отделя от тленното, от битието, но и за живота, който може и да спре, може и да тръгне: „Това зависи и изцяло от нас – от начина, по който се изправяме срещу трудностите и начина, по който всеки човек реагира, изправен в една трудна, понякога нерешима ситуация“.

„Без ирония и чувство за хумор не мога да си представя нито един час от моето съществуване. Дори бих отбягвал целенасочено хора без ирония, самоирония и чувство за хумор. Това да се отнасяме прекалено сериозно към живота, никога не ми е харесвало. Да се отнасяме прекалено сериозно към смъртта, никога не ми е харесвало. Всичко заслужава да бъде повод за чувство за хумор, дори да е черно чувство за хумор. И това е прекрасно – да живеем, да се смеем, колкото ни е дадено“, коментира Димитър Стоянович.

В „Плът“ участват още Хирофуми Аджичи, Юлиан Вергов, Диляна Попова, Рашко Младенов, Рушен Видинлиев, Назим Каракурт, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Борис Луканов, Елена Райнова, Николаос Цитиридис. Оператор е Рали Ралчев. Музиката е на Живко Петров.

Интервю: Димитър Стоянович – за емоционалните нива в „Плът“, за новия прочит на думите плът и тяло, за японската линия във филма, за иронията и автентичността, за падналите сцени, подбора на актьорите с съдбата на кинотворбата.

Г-н Стоянович, в този филм за надеждата, за душата, за живота и смъртта, има ли и други емоционални нива, към които вървяхте като режисьор и сценарист на този филм?

- Всичко в този филм е емоционално и лично. Това е, до голяма степен, и личен разказ за прощаването с живота. То винаги е свързано с близки хора. Няма нужда да бъде измислено. В крайна сметка, аз съм преживял нещо подобно на главните героини – с моята майка, което ми дава едно по-голямо познание за процеса, в който плътта взима своето. Отказва се от нас, напуска ни, а ние се опитваме да закрепим каквото е останало в тази телесна черупка, така че да го изпълним със смисъл. Защото това е филм за начина, по който човек се отделя от тленното, от битието, но и за живота, който може и да спре, може и да тръгне. Това зависи и изцяло от нас – от начина, по който се изправяме срещу трудностите и начина, по който всеки човек реагира, изправен в една трудна, понякога нерешима ситуация.

Интересна е тази линия за плътта и тялото, и че това са две коренно различни неща. Вие самият кога погледнахте по този начин върху тези две думички?

- Изцяло е свързано с филма. Това е една провокация, която аз представям – през гледната точка на измисления японски автор Юкио Кобаяши, изигран прекрасно от Хирофуми Аджичи. Това е една възможно философска концепция за живота и за човека. Дали пък плътта не е единствено честна към човешкото съществуване, а душата, която никой не е виждал, никой не е държал в ръце, не е някакво оправдание, така че всички ние да не се отчаяме от нашия житейски път. Разбира се, това е чиста драматургична провокация. Аз самият вярвам в душата и възможното спасение на душата, но то и филмът е за това – за спасението и за това как животът взима своето, и то е неминуемо, и към всичко. Към това трябва да поглеждаме със спокойствие...

Другата линия, свързана с плътта и тялото, е тази японска нишка. Защо японска? Може би, защото това е една от най-мъдрите нации...

- Това е изцяло по лично пристрастие. От наистина крехка възраст имам някаква вътрешна свързаност с японската култура и натрупването на интелект, минимализъм, крайности, които представлява японската цивилизация. Интересувам се много от японска литература, от японско кино...

Това всъщност е вторият ми филм, в който има много сериозна японска нишка – след „Снимка с Юки“. Тук вече даже е много по-сериозно застъпена тази измислена философска концепция, която стъпва на традиционни и не дотам традиционни японски възгледи за съществуването. Да, цялата линия за плътта е измислена от мен, но погледната през един, смея да кажа, дълбок анализ на възможното тълкувание на човешкия живот, през японската култура и японските натрупвания във философски план.

Предвид това, че филмът има лична връзка с Вашия живот, лесно ли е да се постигне тази ирония, която се усеща почти през цялото време. Как се стига до това?

- На мен ми е лесно, защото аз без ирония и чувство за хумор не мога да си представя нито един час от моето лично и на близките ми съществуване. Дори бих отбягвал целенасочено хора без ирония, самоирония и чувство за хумор. Това да се отнасяме прекалено сериозно към живота, никога не ми е харесвало. Да се отнасяме прекалено сериозно към смъртта, никога не ми е харесвало. Всичко заслужава да бъде повод за чувство за хумор, дори да е черно чувство за хумор. И това е прекрасно – да живеем, да се смеем, колкото ни е дадено.

Преживянато ли е най-добрият извор за автентичност, когато се развива тема, или не е задължително?

- Мисля, че е задължително. Тези мислители на маса, с голяма сунгурларска ракия в ръка, трудно могат да разкажат нещо наистина дълбоко. Ако не е лично, то просто е на глинени крака. Създанието, което идва от белия лист, трябва да е наситено с много личен опит, с много лични преживявания. Вярвам в това. Просто не мисля, че в изкуството има нещо и би могло да има нещо, което не е свързано с личното. Ако го има, то в повечето случаи дрънка на фалшиво, образно казано.

Имал ли сте усещането, че показвате на екран повече от необходимото? 

- Не. Показвам това, което смятам, че трябва да покажа, за да завърша историята, която искам да разкажа. Някой ще каже, че е в повече, за друг няма да е достатъчно. Но това е личният избор. Когато хващаш диригентската палка, няма вариант, в който всички да са доволни. Аз правя каквото мога – спрямо критериите и естетиката, които настоявам да съществуват в една форма на изкуство.

Имаше ли много паднали сцени?

- Има, но не в големи мащаби, защото аз съм сценарист, на първо място. Пишейки този филм, сравнително опитният сценарист има много ясна представа колко е времетраенето на това, което пише. Да, има отпаднали сцени, но те са по-скоро художествено отпаднали, защото вече не вършат работа. При монтажа виждаш нови възможности. Иначе, драматургично и структурно не е имало какво да пада, защото аз го правя, знаейки какво ще заснема.

„Плът“ ли беше името на филма от началото на неговата реализация до финалния монтаж?

- Да. Оттам тръгнах, още от момента, в който започнах да си правя план, как и по какъв начин да разкажа тази история за края на човека. Думата плът и концепцията за плътта излезе от само себе си и аз тръгнах в тази посока, защото то е за плътта. Филмът е паралелен разказ за плътта – крехката и ранима човешка плът...

Подобен е и въпросът ми относно актьорите, кои сте подбрали. Имаше ли мисъл за тях от самото начало?

- Да. Категорично имаше мисъл за тях. Весела Бабинова, Пламена Гетова, Рашко Младенов, Юли Вергов, Руши Видинлиев, Лили Абаджиева – всичко е мислено за тях. Всички са уникални.

С Хирофуми Аджичи, разбира се, не съм имал предвид кой да изиграе японеца, но се случи с помощта на нашата преводачка, която и участва във филма – Елеонора Колева, и свърши невероятна работа, именно в японски план. Така открихме този забележителен човек и вече скъп приятел Аджичи Сан – изключителна фигура. Той се посвети на филма с дълги, месечни репетиции. Защото той изнася един много-много сложен текст, една много-много сложна философска категория през неговите уста. Той самият направи над десет редакции на текста, за да е максимално автентично, защото аз съм го писал на български.

Оттам нататък е цялата група от учениците на Методи Андонов, които поканих специално, и с които съм израснал. Майка ми беше близка приятелка с Пламена Гетова, както и с Меглена Караламбола, Марин Янев, Мавро – Стефан Мавродиев, Елена Райнова... За Борис Луканов, Бог да го прости, това е последна роля... Всичко е лично...

На прожекцията, на която аз присъствах, реакциите бяха най-различни. Жена до мен плачеше почти през цялото време, по-назад се чуваше смях, други стояха абсолютно безмълвни... Как си представяте съдбата на „Плът“ оттук насетне и публиката, която ще влезе в киносалоните?

- Единственото, което ме интересува, и единствата причина да се занимавам с кино и въобще с някаква форма на изкуства, е да можеш да развълнуваш някого. Да можеш да разкажеш една добра история, която да влезе в съзнанието и сърцата на хората, които ще я видят. И това е единствената ми задача. Нямам нищо друго предвид.

Не ме интересуват нито фестивални отличия, нито нищо. Интересува ме единствено да направя добър филм. Оттам нататък е вече работата на продуцентите, които ще направят последващите действия, което е важно, разбира се, за съдбата на филма – за да бъде видян от повече хора и в международен, и в роден план. Филмът си тръгва по своят път... Нищо не очаквам...

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Творчески отражения

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

Чудомир продължава да бъде моя кауза, каза режирьорката Невена Митева пред журналисти преди премиерата на спектакъла "Курортът" в Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" в ...

Заснетият у нас филм „Светът ще трепери“ разказва историята на първия в света нацистки концентрационен лагер.  Продукцията е съвместен проект между България, Велик ...

Artmark България представя нова изложба на бижута, оценени на над 225 000 евро. Аукционното събитие ще се проведе на 27 март 2025 в галерия Artmark, съобщават организаторите. Краси ...

Самостоятелна изложба открива художникът Светлин Ненов във варненската галерия „Ларго“. Тя е озаглавена „Близко и далечно“ и представя най-новите живописни ...

Бижута от злато и платина, украсени със скъпоценни камъни – диаманти, сапфири, изумруди и перли, оценени на над 225 хиляди евро, ще бъдат показани в новата изложба със свобод ...

               

„София филм фест“ започна тази вечер с премиера на „Залог“ и връчване на награди за Йосиф Сърчаджиев и Коста Биков, . След прожекцията на новия български фи ...

Симфониета - Видин продължава концертите по проекта „Музика на всички времена“. Тази вечер музикантите представиха шедьоври от различни епохи и жанрове в Епископската б ...

Бони и Марияна Боневи откриха тази вечер своята изложба „Прошепнати мечти“ в столичното пространство за изкуство Art Club Diplomat.  „Не можем да говорим за ...

Изложбата „От ателието“ на Емил Стойчев бе открита тази вечер в столичната галерия „Академия“. С нея авторът отбелязва своята 90-ата годишнина и представя н ...

Спектакълът на Драматичен театър „Рачо Стоянов” - Габрово „Портретът на Дориан Грей” е носител на наградата „Събитие на годината в областта на култура ...